Сливен в пределите на България

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загоре, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора. По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрика.

Фабриката на Добри Желязков

 През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза в границите на създадената на 28 февруари 1870 г. През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско робство.

Добри Чинтулов посреща руските воини