ПМГ "Добри Чинтулов" е наследник на Сливенската мъжка гимназия. Училището е създадено през учебната 1835 -1836 година. Първоначално е било килийно, по - късно третокласно, а след това и петокласно. По време на Руско-турската освободителна война училището е изгорено до основи, но с помощта на всички е реставрирано. От 1 септември 1878 г. училището е обявено за гимназия. През 1966 г. в гимназията се разкриват математически паралелки, които през 1971 г. се отделят в математическа гимназия "Професор д-р Димитър Табаков". През учебната 1985-1986 г. СПГ "Добри Чинтулов" и МГ "Професор д-р Димитър Табаков" се обединяват в Природо-математическа гимназия "Добри П. Чинтулов"

ПМГ "Добри Чинтулов"

 

Забележителности

Един от най- старите храмове на Сливенска епархия е катедралният храм „Св. Димитър” в гр. Сливен. В сегашния си вид той е построен през 1831 година. Историята на гр. Сливен свидетелства, че в съседство до църквата „Св. Димитър” е имало джамия, известна под името „Хаджи Реджеб джамиси”, която е съществувала до 1891 година. През 1815 година е станал голям пожар в цялата тогавашна чаршия на Сливен и църквата „Св. Димитър” е горяла заедно с всички останали сгради. През следващата година благочестивите християни са я възстановили, до толкова, че да може да се извършват богослужения в нея. Основания за такъв извод дават запазените икони, датирани от 1817, 1818 и 1819 год. В юбилейната книга на църквата „Св. Димитър” издадена през 1931 година, по повод 100 години от построяването й, четем, че около 1825 година българите са поискали ферман за възстановяване на изгорялата църква. Такъв е бил получен и градежът е започнал. И понеже в ония времена не се е разрешавало християнските храмове да бъдат по- високи от джамиите, за да се получи необходимия обем, находчивите българи започнали да ги вкопават в земята. Така е станало и с църквата „Св. Димитър”. Строежът е завършен през 1831 година, а освещаването на храма е станало през 1834 година.

Катедрален храм „Св. Димитър”

Читалищна библиотека "Зора" е институция, която се намира в пределите на град Сливен. Има многогодишна история и в нея се съхранява най - старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство. На първата и страница е записано "OPERVM/“ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI",  а най-отдолу е отбелязана годината 1597. Книгата е печатана 200 години след падането на България под турско робство, и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда вяра, чужда култура, морал и порядки. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите папируси. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.

В края на XVIII в. в сливенския квартал "Клуцохор" е построена къщата на рода Асенови, където на 10 май 1840 г. се ражда големият бунтар - легендарният войвода Хаджи Димитър. Родния дом е малка, едноката, несиметрична къща с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на ранното Възраждане. Къща - музей " Х.Димитър " е включена в списъка на 100 - те национални туристически обекта под № 54 .

Къща-музей на Хаджи Димитър

 В старата сливенска махала "Дели балта" се намира домът, в който до 1886 г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов. Къщата е построена през 50 - те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. я е от характерния архитектурен тип - открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор.

Къща-музей на Добри Чинтулов

Началото на днешния музей е поставено с музейна сбирка към народно читалище "Зора" през 1913 година. От 1946 година става самостоятелен институт. Във фондовете му се съхраняват над 80000 музейни експоната /археология, праистория, античност, средновековна етнография, Възраждане, нова и най-нова история/.

Регионален исторически музей

Художествена галерия "Димитър Добрович" води началото си от художествена сбирка дарения към читалище "Зора" /1905 година/. Самостоятелен културен институт е от 1965 година. Притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби с живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони, гравюри, църковна утвар от периода 17-20 век.

Художествена галерия "Димитър Добрович"

Националния музей на текстилната индустрия е първият специализиран музей от индустриален тип в България. Създаден през 1984 година. От 1988 година е член на Европейската текстилна мрежа със седалище в Хановер, Германия. Разполага със самостоятелна сграда с обща експозиционна площ 550 кв. м. с три основни отдела - ръчно текстилно производство, текстилни занаяти, фабрично-машинно производство. Има 18 динамизирани нива, където се извършват демонстрации. Всички експонати в музея са действащи.

Националния музей на текстилната индустрия

Най-известният в България е Старият бряст, който расте в центъра на гр. Сливен. Дървото, от вида Ulmus kampestris (полски бряст), е на около 1000 години и е обявено за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от Великата българска гора (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км. от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация.

Старият бряст

Паметникът на Хаджи Димитър е официално открит на 8 ноември 1935 г. През 1993–94 г. със средства на Сливенската община паметникът е основно реставриран.При откриването на паметника през 1935 г. за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата.

Паметника на Хаджи Димитър

Един от символите на Сливен е паметникът, посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рядко се случва паметник да бъде наричан с умалително име. Но в Сливен “Орлето” се знае от всички. Автори на паметника са скулпторът Никола Димитров и фотографът Панайот Ципаранов. Изграден по същество като дарение от сливенските граждани, през 1996 г. паметникът е обновен.

"Орлето"

  

География

Град Сливен е разположен в подножието на Източна Стара планина. Северно от града е разположен природният парк "Сините камъни", който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.

Карандила

Поглед от Карандила

Намира се до местността Карандила. Има поверие което казва че ако си намислиш някакво желание и преминеш 3 пъти през Халката, то ще се сбъдне.

Халката

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира "Долината на прасковите".

Долината на прасковите

В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани. Те са балнеолечебен курорт с национално значение. Административният му статут е на селищно образувание с местно значение в землището на село Злати войвода.  Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. Сливенската минерална вода е с температура 48 градуса и дебит 17 л/сек.

Сливен в пределите на България

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загоре, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора. По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрика.

Фабриката на Добри Желязков

 През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза в границите на създадената на 28 февруари 1870 г. През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско робство.

Добри Чинтулов посреща руските воини

Ранна история

Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — VI хилядолетие пр.н.е. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр.н.е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия. От периода II — IV век са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида (Суида, Цоида). След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий. 

Крепостта Туида

За Сливен

Слѝвен е град в Югоизточна България. Разположен е в подножието на южните склонове на Сливенската планина (връх Българка — 1181 м), от която започва Източна Стара планина. Градът се разполага на 193,778 km² площ и 243м. надморска височина.По брой на населението (89 848) се нарежда на осмо място в страната. Административен център е на Община Сливен и на Област Сливен и се намира в близост до Нова Загора и Ямбол. Известен е като „градът на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение.